На почивка в България

Пампорово не е типичният алпийски курорт, както Боровец и Банско, защото и Родопите не притежават онази величественост на Рила и Пирин. Родопите са планината майка, чиито нагънати хълмове крият в пазвите си селца, пасбища и езерца с незабравим облик. Погледната откъм връх Снежанка, планината изглежда като безкрайно море от зеленина. И слънцето тук е друго – Пампорово е известен с най-голям брой слънчеви дни в годината – над 100! На практика това е най-слънчевият зимен курорт на България.

Но Пампорово е прочут не само с отличните условия за ски и гостоприемството на хотелите си. Пампорово – това е и Родопа планина с ревностно пазените й тайни и легенди. Една от тях е, че тук е бил домът на митичния Орфей – легендарният певец от гръцката митология. Именно красотата на планината, ромонът на реките и спокойствието на планинските пасбища са вдъхновили Орфей за неговите дивни песни.

Дали легендата е истинска или не съвсем, едва ли някой знае. Но ако се качите на връх Снежанка откъм хижа Студенец или откъм Смолянските езера, на около 10 минути път от телевизионната кула си струва да посетите… Орфеевите скали. Пътеката е маркирана и е достъпна еднакво в зимни и летни условия. Ако за първи път отидете на скалите, едно е сигурно – ще занемеете пред гледката в краката ви. Долу, в ниското, като на длан се виждат Смолянските езера, а някъде в размитото зад тях са крайните къщи на Смолян. Пред вас е прочутата скала “Невястата”, а зад тях – най-високият връх на Родопите – Голям Перелик. Легендата казва, че тук е седял Орфей, гледал е красотите пред себе си и е съчинявал песните, с които е огласял планината!

Освен, че разходката до тук си струва сама по себе си, можете да съчетаете приятното с още по-приятно. При подстъпите към Орфеевите скали има изградени места за барбекю и беседки. Така че можете да си организирате един чудесен излет в планината. В околните гори има манатарки, сърнели и други видове диви гъби. През юли и август можете да наберете малини в сечищата, както и боровинки, с които районът е осеян.

Ако решите, можете да се спуснете надолу пеша – както по асфалтовия път към хижа Студенец, така и от обратната страна – към Смолянските езера. Можете да ползвате и седалковите лифтове, които се движат и към двете посоки, но ще трябва отново да се изкачите до върха. По пътя обратно съберете билки: кантарион, риган, бял равнец и мащерка. Така чаят ви през зимата ще е особено ароматен и ще ви напомня отново за това прекрасно място, което със сигурност още пази споменът за лирата на Орфей.

Ковачевица
Най-живописния архитектурен резерват в Западните Родопи, който можете да посетите по време на почивката си в района, е село Ковачевица. То се намира на около 70 км от Банско и 25 км от Гоце Делчев. Селото е запазило автентичния си вид от 18 и 19 в., поради което тук, както и в близките Лещен и Долен, са заснети известни български филми като “Мъжки времена”, “Време разделно”, “Мера според мера”. Кацнало на склоновете на планината, селото е невероятен образец на типичния за Родопите архитектурен стил: къщи, зидани от камък, със специфична зидария и застлани също с каменни плочи. Само горната, най-висока част е от дърво. Масивните стени на домовете са издържали проверката на времето, а каменната мозайка, която прелива от сребърно сиво до пясъчно жълто, заедно с топлината на дървото създават неповторим облик.

Тук няма да намерите типичната за възрожденските къщи натруфеност. Архитектурата на къщите, интериорът им, улиците помежду им отразяват простотата на живота, който са водили поколения наред в Ковачевица. Всичко, което е създадено от човешките ръце е направено, за да служи на хората, а не самоцелно. Не бива да пропуснете ансамблите от т. нар. “братски къщи”, в които простотата и човечността отново са на първо място. Тези ансамбли от две или три къщи са разположени в непосредствена близост върху общ терен и, макар и строени по различно време – нито една от къщите не доминира, не “захлупва” останалите, не им ограбва светлината или пространството, за да покажат още веднъж, че хората тук са равни пред природата и бога.

Лещен
Село Лещен е разположено на 15 км от Гоце Делчев. Атмосферата и архитектурата напомнят изключително тези на Ковачевица. Освен да се разходите по тесните каменни улички на Лещен, не пропускайте да посетите църквата “Света Парашкева”, която е построена още през 1833г. Иконите и дърворезбованият иконостас са автентични и много ценни. Ако имате време, можете да се разходите и в околностите на селото: в местността “Зеленка” можете да видите руините на открито антично селище. Останки от тракийски могили пък могат да бъдат видени местността “Свети Атанас”.

Долен
Подобно на съседните Ковачевица и Лещен, Долен е културно исторически резерват. Намира се на 25 км от Гоце Делчев. Възрожденската архитектура тук ще ви впечатли с уличните си “композиции”: чаршийската уличка, Николовската чешма и Кавалите. И тук можете да посетите църква, строена през 1834г. – “Свети Никола”, която представлява единен комплекс с килийното училище. Талповата и Ангеловата къщи са само няколко от общо 70-те родови къщи в резервата, които са паметници на културата и от които лъха на стари времена и българщина.

Ако искате да се запознаете с историята и бита на Банско или просто ви се случи дъждовен ден, можете да планирате една разходка из музейните експозиции на града. Досегът до историята на този китен край със сигурност ще ви хареса. Ето няколко места, които наистина не бива да пропуснете:

Метохът. Намира се в близост до паметника на Паисий. В миналото метохът е част от Атонската, а после – и от Рилската Света обител. Сградата е запазена в нейния автентичен вид и е сред най-старите в града. Тук можете да разгледате постоянната експозиция на икони и дърворезби на представители на популярната през 19в. Банска художествена школа.

Къща-музей Неофит Рилски. Точно в тази сграда през 1793г. се ражда Никола Бенин, който ще остане в историята като патриарх на българските книжовници под името Неофит Рилски. Къщата се намира до църквата “Света Троица” и представлява уникален архитектурен паметник, тъй като е запазена в напълно в автентичния си вид. Тук любителите на възрожденската архитектура ще видят типичната за Банско двукатна къща с ниски горни прагове на вратите. Целта на майсторите дюлгери е била всеки, бил той българин или турчин, да наведе глава пред стопанина на дома в знак на уважение. Интересен за съвременника спомен от робството са двойните стени, които препасват къщата и я превръщат в умалена крепост, както и запазените тайни изходи и тунели, които са отвеждали семейството на безопасно място дори и от втория етаж.

Къща-музей Никола Вапцаров. Независимо от споровете около възгледите на Вапцаров, никой досега не е отрекъл безспорния му талант. Животът на поета в снимки, разположен сред автентични мебели и предмети от домашния бит може да заинтересува не само любителите на поезията му. Много интересен е фактът, че майката на Вапцаров – Елена – сама е участвала в подредбата на експозицията, като възстановява реда в дома точно такъв, какъвто е бил през детството на малкия Никола. Родословното дърво пък, разположено на първия етаж в експозицията, засяга множество родове в Банско и представлява любопитна информация за всеки, който има родствени връзки с града и региона. Намира се на централния площад в града.

Веляновата къща. Дарена от банскалии на Уста Велян (Велян Огнев) и семейството му в знак на благодарността им за изографисването на църквата “Света Троица”, днес Веляновата къща е изключителен пример за естетиката и майсторството на възрожденските художници. Повечето стенописи и украси на къщата са запазени и до днес. В сградата можете да видите много необичайни за времето си елементи: голям брой кътове за гости, дървена мивка в двора за улеснение на домакинята и… преградена вътрешна баня и тоалетна.

Щом падне първият сняг, планинските спасителни служби започват да ни предупреждават да внимаваме в планината. И с право. Всяка година чуваме за случаи с изчезнали, пострадали или загинали туристи.

Ясно е, че планинското спасяване изисква много средства. Известно ви е сигурно, че се обучават специални кучета търсачи и най-вече – планинските спасители са хора, които обичат планината и са изключително добре подготвени за екстремни ситуации. Да не споменаваме необходимото оборудване и съоръжения, необходими за извършване на спасителната дейност в планината.

Преди десетина години, на българския застрахователен пазар се появи услугата “планинска застраховка”. Явно реалностите на пазара и на туризма наложиха подобна услуга, като все повече туристи днес ползват предимствата на планинската застраховка.

Вие имате ли планинска застраховка?

Ако практикувате планински зимни спортове – ски, алпинизъм, парапланеризъм, сноуборд, планински велосипед, туризъм, преходи или просто спускане с найлон, добре е да се замислите за планинска застраховка. Само срещу около 30 лв. на година вие получавате пълен пакет услуги при злополука или нещастен случай в планината. За сравнение: при нещастен случай на ски писта, се заплаща около 560 лв.

Когато пристъпите към закупуване на планинска застраховка, не забравяйте да попитате за реда, по който се покриват разходите при настъпване на застрахователно събитие. Има особености в зависимост от компанията – някои застрахователи уреждат финансовите си отношения директно с планинските спасителни служби, а други изискват самият пострадал да покрие разходите, а след това ги възстановяват на базата на протокола за застрахователното събитие.

Накратко, най-важното е планината е да не подценявате нейната стихия и мощ, да внимавате, да не излизате от указаните маршрути, да сте с подходящо облекло и зареден мобилен телефон. Но ако сте активен планинар, скиор или екстремен спортист, планинската здравна застраховка ви дава допълнителна сигурност, защита и навременна и ефективна помощ.